
Здравейте,
Аз съм д-р Мариела Василева-Славева и тук накратко ще разкажа какво ме доведе до тук и ме накара да създам този сайт за да бъде от полза за българските пациенти с рак на гърдата и техните близки.
Завърших медицина през 2011 г в Медицински Университет- София и тъй като някак пътя ми все е разделен с единия крак в научната работа, а с другия в практиката, през 2012 започнах първо докторантура в Катедрата по хирургия на МУ-София, а малко по-късно, през 2013 година, зачислих и за специализация по хирургия в Клиника по хирургия „Проф. Александър Станишев“ на Александровска болница. Като част от дисертацията си участвах в създаването на първата биобанка за туморни тъкани от пациенти с карцином на гърдата в Университета. За кратко бях и координатор по проект за пълно екзомно секвениране на тумори. Като специализант имах възможност да посещавам много курсове, най-вече в чужбина, предаващи добрите практики в лечението на онкологичните заболявания в Европа и лека полека започнах да откривам големите разлики спрямо практиката у нас. През 2016 година защитих дисертацията си на тема „Прогностични и предиктивни фактори при карцинома на млечната жлеза” и впоследствие 2 години бях хоноруван асистент към Катедрата.

През 2017 година ми се случи първото много променящо живота и светогледа събитие, а именно борих се много и успях да отида на един от най-престижните уъркшопи за клинични проувания, а именно ESMO – EORTC – AACR Methods in Clinical Cancer Research (MCCR) workshop. Там мой ментор беше едно от най- големите имена в хирургията на гърдата в Европа по това време – проф. Емиел Рутджерс, автор на проучвания като AMAROS и MINDACT. Макар проектът, с който отидох на този уъркшоп, да няма никакви изгледи да се случи, това беше началото на едно проглеждане.
Проф. Рутджерс ме покани да гостувам в неговото отделение в Нидерландския национален раков институт и през 2018 успях да спечеля стипендия и да прекарам 1 месец в Амстердам. Тъй като разликата в практиката в България и в Нидерландия беше огромна и аз не виждах никакъв шанс да променя нещо у нас, реших да не се занимавам повече с клинична работа, а да се отдам на научната дейност.

Спечелих едногодишна стипендия за лабораторни изследвания и заминах със семейството си за Австрия.
Прекарахме една много интересна година в чужбина, в началото на COVID пандемията, но и много трудна.
Пътуванията бяха забранени през по-голямата част от времето, а аз така или иначе не издържах до края да стоя само в лабораторията и последните 2 месеца прекарах на стаж в болницата в отделението по хирургия на гърда.
Макар времето да беше кратко научих много от доктор Клаудиа Янети и др Елен Ннади и до днес разчитам на тях за подкрепа и съвет.

След като се прибрахме в България имах възможност да се върна към клиничната работа и не се колебах! Започнах работа в Отделение по хирургия на гърда на Университетска болница Аджибадем Сити Клиник в София и през май 2021 придобих специалност по хирургия.
2021 година беше важна и за още един проект. Проектът COSMOS – първата българска виртуална биобанка за туморни тъкани.
Искрено вярвам, че прогресът в медицината е пряко свързан с прогресът в науката, само че прогресът в науката е много трудно да се случи в България. Специално в моята област бих казала, че ние нямаме обучение нито за провеждането, нито за анализиране на резултатите от научни изследвания, клинични проувания. Достъпът и прилагането на резултатите от клиничните изследвания е много труден както за хирурзите така и за голяма част от другите специалити в онкологичната сфера. Това дава и пряк резултат в лечението на нашите пациенти. Така в България все още често се случва диагнозата „рак на гърдата“ да се поставя на операционната маса – нещо, което е напълно недопустимо при наличие на съвременните методи на диагноза и лечение. Все още водещо за определене на лечението е размерът на тумора, а не неговата биология; туморите на гърдата не се маркират, преди провеждане на неоадювантна лекарствена терапия и това води до извършването на много по-голям обем операции от необходимото; извършването на сентинелната биопсия на лимфни възли е много далеч от „стандартна практика“. Всички тези неща просто трябва да се започнат да се случват и на българските пациенти, за това целта на този сайт е да предостави нужната информация лекари и пациенти да започнат да следват европейските препоръки за дигностика и лечение на рака на гърдата.
Друго много важно нещо е, че тези неща не могат да се случат от един човек – един лекар или един пациент. В диагностиката и лечението на рака на гърдата трябва да участва цял екип състоящ се от: специалист по образна диагностика, нуклеарна медицина, патолог, хирург, онколог, лъчетерапевт, фармацевт, психолог, физиотерапевт, специализирана сестра, пациента и неговите близки. За съжаление у нас няма място, което да може да предостави всички тези специалисти на едно място и често пациентите трябва да се лекуват в няколко различни болници. На този етап – няма как и макар и да е по-трудно, моето лично мнение е, че така шансът да се попадне на по-добри специалисти е по-голям.
