Гърдата при жените се разполага върху гръдната стена, между 2 и 6-7 ребро и между гръдната кост и началото на мишниците от всяка страна. Идеалната форма на гърдата е нещо средно между конус и полусфера. Обемът ѝ се определя от количеството на мастната и жлезната тъкан. Жлезната тъкан е по-малко представена до втората половина на бременността и претърпява пълното си развитие по време на кърменето. Мастната и жлезната тъкан са разделени от фасции и лигаменти и са заградени от кожа, като взаимодействието между тези компоненти определят формата на гърдата (1).
Жлезната тъкан на гърдата се състои от 15-20 лоба (лобули- lobule от английски, част от жлеза, изградена от секретиращи и миоепителни клетки, обграждащи лумен и отварящи се в каналче) и канали (дуктуси – duct от английски, кръгло каналче, излизащо от жлеза с външна секреция).
Гърдата се кръвоснабдява от разклонения на вътрешната гръдна артерия (internal mammary artery), страничната торакална артерия (lateral thoracic artery), торако-акромиалната артерия (thoracoacromial artery) и интеркостални артерии (intercostal artery). Венозния отток следва пътя на артериите в обратен ред и се разделя в дълбок и повърхностен.(1)
Гърдата се инервира сетивно от предните и страничните клончета на втори до шести интеркостален нерв (intercostal nerves) и надключичните клончета на цервикалния плексус (plexus cervicalis).(1)
Отпадните продукти от кръвообращението в гърдата се отделят в лимфата. Оттокът на лимфата от гърдата се осъществява към лимфни съдове, разположени в 75% в посока към аксилата и в 25% от случаите най-общо казано към гръдната кост. Най-известната класификация на лимфните възли в аксилата е класификацията на Берг, която подразделя лимфните възли на 3 нива, в зависимост от разположението им спрямо малкия гръден мускул. Ниво 1 е представено от лимфните възли, разположени от външната страна на малкия гръден мускул, ниво 2 е представено от лимфни възли, разположени зад малкия гръден мускул и ниво 3 е представено от лимфни възли, разположени от вътрешната страна на малкия гръден мускул.(2) Тези нива описват пътя на разпространение на карциномните клетки в аксилата и са в основата на теорията за сентинелния – стражеви лимфен възел (първият лимфен възел по пътя на разпространение на рака). Едва в 8% от случаите сентинелният лимфен възел не се разполага в аксилата (мишничната ямка), а в 11% от случаите не е от първо ниво. (3)
В останалите 25% от случаите, в които по различни причини (включително блокиране на оттока към аксилата) лимфният отток от гърдата се насочва към гръдната кост /контралатералната гърда чрез повърхностно свързване на лимфното оттичане на двете гърди, се обяснява откриването на метастази от противоположната страна при жени претърпели аксиларна дисекция (пълно премахване на лимфните възли) от едната страна.(4) Друг път на оттичане на лимфата е между големия и малкия гръден мускул, през който лимфата може да стигне директно най-високата група лимфни възли в аксилата(5) и към поддиафрагмалния плексус, с което се обясняват метастазите в черния дроб. (1)
РЕФЕРЕНЦИИ
1. Peter P. Gross Anatomy of the Breast and Axilla. 2018. In: Breast cancer managementfor surgeons.
2. BERG JW. The significance of axillary node levels in the study of breast carcinoma. Cancer. 1955;8(4):776-8.
3. Warmuth MA, Bowen G, Prosnitz LR, Chu L, Broadwater G, Peterson B, et al. Complications of axillary lymph node dissection for carcinoma of the breast: a report based on a patient survey. Cancer. 1998;83(7):1362-8.
4. Perre CI, Hoefnagel CA, Kroon BB, Zoetmulder FA, Rutgers EJ. Altered lymphatic drainage after lymphadenectomy or radiotherapy of the axilla in patients with breast cancer. Br J Surg. 1996;83(9):1258.
5. TURNER-WARWICK RT. The lymphatics of the breast. Br J Surg. 1959;46:574-82.
Личен сайт на д-р Мариела Василева 