Допълнителната терапия или т.нар адювантна терапия в миналото се прилагала изкючително след извършването на съответната оперативна интервенция за премахване на тумора. С развитието на познанията ни за поведението на туморите се установява, че започването на лечението с „допълнителната“ терапия ни дава някои много съществени предимства. В тези случаи допълнителната терапия се нарича вече неоадювантна. Според препоръките на Европейската асоциация по медицинска онкология (European Society for Medical Oncology, ESMO), ако се вземе решение за провеждане на допълнителна терапия, то тя трябва да се случи преди операцията. Това се дължи най-вече на факта, че в последните години в терапията на пациентите се включиха допълнителни лекарства, за случачите, при които се установява остатъчна туморна тъкан след проведената неоадювантната терапия.
Тоест тук е много важен моментът, как туморът ще отговори на проведената терапия. Ако обаче нямаме информация за туморния отговор – няма как и да дадем допълнително лекарства и така пациентите имат една опция по-малко за излекуване.
Друг много съществен момент е, че за да се установи какъв е максималният ефект на даденото лекарство или на дадена комбинация от лекарства, е необходимо то да се приложи изцяло предоперативно, без да има прекъсване. Само така може да се знае със сигурност, има ли нужда пациента от допълнителна терапия и след операцията.
Използвана литература
Cardoso F, Kyriakides S, Ohno S, Penault-Llorca F, Poortmans P, Rubio IT, Zackrisson S, Senkus E; ESMO Guidelines Committee. Electronic address: clinicalguidelines@esmo.org. Early breast cancer: ESMO Clinical Practice Guidelines for diagnosis, treatment and follow-up†. Ann Oncol. 2019 Aug 1;30(8):1194-1220. doi: 10.1093/annonc/mdz173. Erratum in: Ann Oncol. 2019 Oct 1;30(10):1674. Erratum in: Ann Oncol. 2021 Feb;32(2):284. PMID: 31161190
Личен сайт на д-р Мариела Василева 